За родители, Законодателство, Институции, Новини, Положение в другите държави, Статии

Германия: Политическите причини за разпада на семейството

12 октомври 2014 г.

ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПРИЧИНИ ЗА РАЗПАДА НА СЕМЕЙСТВОТО

Предателство спрямо семействата

Тази статия е за семейството и неговите унищожители. Ако проследите причините за разрушаването на семейството, ще попаднете на неща, които не са толкова лесни за възприемане. Човек бързо осъзнава, че е невъзможно да се гледа на семейната политика, отделно от общата политика и от духа на времето. Това, което става видимо и ефективно под формата на политика, в крайна сметка е резултат от сложен социален процес. Политическите области трябва да бъдат разгледани въз основа на житейските области на дадените семейства, за да се определи какво влияние имат върху семейната институция като цяло.

ПРИРОДАТА

     Жан Жак Русо вече посочи, че „непобедимата природа“ отвръща на удара, ако владетелите приемат грешни закони и нарушават реда на нещата. Католическият мюнхенски философ Робърт Спаман добавя: „Истината не може да бъде пречупена, дори и чрез демократично решение.“ В този момент не бива да се философства за това кога природата ще нанесе удар. Настоящата работа обаче беше представена, тъй като раждаемостта е с 50% по-ниска (1,4 вместо 2,1) и степента на разводите е 50%. Има мнения, които смятат, че политиката ще доведе до непоправима вреда за нацията ни, ако тези факти бъдат игнорирани в дългосрочен план.

ДЕМОКРАЦИЯТА

     Първо, там е старото правило в политиката, което гласи, че управляващите гледат на суверена – народа, по-скоро презрително и за предпочитане отгоре. Като със закони и наредби карат гражданите да правят точно това, което управляващата класа иска. Този стил на политика, разбира се, е анти-свобода. Трудно е да ги класифицираме, тъй като едва ли някой от старите и новите елити е открито анти-демократичен и би си го признал. Дори в кралските държави се показват винаги демократично.

    Това обаче става забележимо, например, когато корпорациите прехвърлят печалбите си в данъчни убежища и държавата щедро гарантира за провалилите се банки, докато през това време гражданина го скубят с ДДС. В редки случаи става видимо, както на срещата на върха на Г8 през 2007 г. в Хайлигендам. Дори Луи XIV не можеше да се изолира повече от своя народ – от тези представители на гражданите, на уж демократични държави.

     От друга страна има елементи, които смятат себе си за „революционни“, които се преструват, че защитават или освобождават гражданина или индивида от точно тази политика на господство. Този тип мислене е широко разпространено сред „Старите 68“ и леви интелектуалци, които смятат, че знаят по-добре какво е добро за хората и обществото. За да издържат на това, например, се въвежда депозит върху шишетата (събиране на капачки) и забрана за пушене.

     Зелените и леви интелектуалци поставят индивида в подчинение под колектива на многогласието си и по този начин покровителстват суверена.

     Винаги е имало дискусия в левия спектър дали социалната диктатура под формата на „диктатура на пролетариата“ или социалдемокрацията в смисъла на социалдемократическата идея за социалната пазарна икономика ще бъде по-добрият отговор на социалните въпроси.

     В исторически план, в Германия SPD (Социално-демократическата партия) и KPD (Комунистическата партия) са били за тези позиции.

     След „Маршът пред  институциите”, германското обединение и избирането на длъжностното по онова време лице на FDJ (Младежки комунистически съюз в ГДР) за Канцлер на Германия, както и позицията на Урсула фон дер Лайен за държавни ясли, тези различия се промениха.

    Разликата от старото правило за доминантна политика е по-малка, отколкото другарите искат да си признаят. А старото правило на политиката  е да е белязана и носи етикетите „капиталистическа“ и „патриархална“. Това всъщност е новото „социално (социалистическо)“ и новият „приятел на жените“.

     С убеждението, че знае какво е добро за хората, държавата се оставя да бъде инструментализирана от левицата, за да насърчи гражданите да се държат правилно и да ги санкционира, ако е необходимо.

     А пък със „социалната демократизация“ на CDU (Християнско – демократичния съюз)  политическият стил се утвърждава като безспорен мейнстрийм, който може да се определи като държавно покровителстване на гражданите, СЪС ЗАПУШВАНЕ НА УСТИТЕ и феминистко изравняване (наричано още джендър мейнстрийм) и спонсорирана от държавата инфлация на помощните професии в специално създадена помощна индустрия.

    Нито консервативният, нито левият политически стил имат репутация на много демократичен и свободолюбив. Достъпът на държавата до личния живот на нейните граждани и до автономната област на семейството е истинска атака срещу свободата. Разрушаването на семейството все още е твърде малко разбирано, но то е грубо нарушение на принципа на субсидиарност.

Системата на вечните санкции в личния и обществения живот трябва да приключи.     

    Свободата е благо, което трябва да се култивира и не трябва да се разглежда като опасност. Свободното общество включва също автономни и жизненоважни семейства и индивиди, които не са зависими от държавата.

     Габриеле Куби предупреждава: „Къщата, в която живеем, е изложена на риск от срутване, децата липсват, парите липсват, липсват ценностите, които правят демокрацията изобщо възможна.

ВАЖЕН ВЪПРОС: Колко суверенна е Германия?

      Кой ни управлява? Съставът на Парламента също предизвиква безпокойство. Учителите са обратно пропорционални на числото депутати в парламентите. Учителите и други обаче са част от държавата като държавни служители. Значи държавата ще управлява себе си в един момент? Обратно пропорционално са представени и адвокатите. Латентното разделяне на правомощията между законодателството (парламента) и съдебната практика (съдилищата) е застрашено от „връзкарски екипи“. Така например юристите се познават, откакто учат в университета и са в тясна връзка с партийната работа. Каква е позицията на гражданина, който по дефиниция е суверен на демократична държава, когато в парламента има държавни служители (учители) и адвокати?

    „ В действителност, обаче политиката създава групи по интереси, които дърпат конците, върху които висят политическите марионетки, които след това могат да играят демокрация на куклите на сцената в Берлин. На тези политически фигури им е позволено да бълват заучените си речи в публичните заведения за обществено право и в женските тоалетни на Кристиансен и Илнер. И, когато те са задоволили своята интелектуална потребност и тя капе, тогава те също могат да се смесват с хората от канала на Бекман и Кернер.

     Често се подчертава колко важна е семейната автономия за свободата на гражданина. Всъщност, става въпрос за важно разделение на властите между публичната сфера на държавата и частната сфера на семейството. Описаният по-горе политически смут обяснява общото объркване, което съществува по отношение на значението на семейството. Вместо да защитава семейството, както се изисква по Конституция, семейството е изложено на всякакви идеологични експерименти. Семейството страда от това и това причинява разрушаването му в дългосрочен план.

МИТЪТ ЗА ВЛАСТТА

     Правят се твърдения, че държавата отслабва и разрушава семейните структури, като лишава семействата от тяхната самостоятелност и способност за вземане на решения и действия. Но какво да кажем за способността за действие и силата на политиката? Предвид глобализацията и финансовата криза все още ли е валидна концепцията за примата на политиката? Що се отнася до здравната и пенсионната реформа, политическата компетентност за действие също е критична. Ако е така, какво означава това за семейството и тяхното узаконяване или „национализация“?

     Александър-Плац пише в статия за политиката и „недоволството от концепцията за премахване на понятието власт“:

     „Политиката живее от презумпцията за власт, която отдавна не е в състояние да оправдае. В новият свят тук се причисляват компетентността и свободата на действията. Нашата средновековна концепция за властта вече не е на мода, а с нея и Парламентът…

     Никой няма правото да си мисли,че има сандък със съкровища и думата „ВЛАСТ“, които са скрити само зад  бюрото на г-жа Меркел. Както и никакви зли разбойници няма да дойдат от Брюксел, за да плячкосат канцеларията и да прехвърлят сандъка в Брюксел в триумфално шествие. Това, което изглежда като некадърност в политиката на Канцлерката, всъщност е зората на новата ера.

     Властта означава компетентност за действие. В зависимост от сферата на дейност или поставената им задача различните участници имат компетентността да действат.

     В старият свят властта означаваше всестранно приписване. Всемогъщество: това се приписва на императора и папата. В крайна сметка Бог дава част от него на своите земни представители. Тези две сили не изискват дизайнерски умения.

     Вие определете каква е реалността …

     Народът е запазил тази концепция на властта и до днес, дори да няма вече император. Този стар концептуален смисъл почива в утайката на нашето културно наследство …

     Защо някои законопроекти се пишат в адвокатските кантори? Защото в един или друг случай адвокатите го правят по-добре от съответните специализирани отдели. Въпреки, че има стотици способни служители в тези министерства …

     Митът за всеобхватната сила се срива в наши дни. Кризата с еврото го показа, дискусията за правилната здравна система го показва. Днес властта означава компетентност за действие – това е омагьосаният и магичен термин, който се гради върху развалините на западната концепция за власт. В зависимост от проблема, тази компетентност има различни социални участници или групи …

     Когато зората свърши и денят започне, ще има икономически съвет, политически съвет, съвет по етика, спортен съвет и др., чиито членове ще бъдат назначени и които ще работят заедно в дискурсивен процес, за да оформят нашето съвместно съществуване …”  

Интересно е, че терминът „семеен съвет“ очевидно не играе роля в света на мисълта на Александър Плац.

     Ако способността за действие на политиците не е толкова добра, то тогава това би било достатъчно основание за защита и укрепване на способността на семейството за действия.

БЮРОКРАЦИЯ И ДЪРЖАВЕН ФАЛИТ

      Професор Уолтър Витман пише за данъци, социални разходи, бюрокрация и фалит на държавата:

„Несъстоятелността на държавата не е нещо ново, това е почти толкова старо, колкото човечеството. Бюрокрацията и благосъстоянието винаги са били началото на икономическия упадък …

     Данъците  се увеличиха значително в дългосрочен план.Това вече е неограничен процес и има друг страничен ефект: отрицателните данъчни ефекти върху икономическото развитие се пренебрегват, а предупрежденията се игнорират. Винаги има спор за нарастващата нужда от държавата и за „данъчната справедливост“, за да може да се придаде на това неограничено завишаване просто социална окраска….

     По правило тези, които се застъпват за „повече справедливост“, са точно тези, които плащат данъци под средното ниво или изобщо нямат данъци, но в същото време се възползват максимално от правителствените услуги от всякакъв вид. В дългосрочен план това изчисление не е от полза за никоя държава …

     Икономическата динамика продължава да намалява и води до стагнация, държавата реагира с ускорен дълг, тъй като не намира мнозинство от избирателите, които да намалят държавните разноски като цяло и социалните разходи в частност. Ако държавата също оперира със специални данъци за сметка на „богатите хора“ и компании – тя е на път сама да съсипе икономиката. В хода на това развитие държавата все повече попада в дългов капан, от който няма измъкване. Връхният финал е държавният фалит …

      Историческият опит показва, че всяка държава винаги поема по пътя на най-малката съпротива. Изпада в дългове отново и отново, за да може да финансира разходи – заобикаляйки данъчната съпротива. Дори редовно успява да убеди инвеститорите в необходимостта и полезността на дълга с променящи се аргументи. По правило държавите, независимо от тяхната политическа ориентация, фалират. Така че историята на публичните финанси е тази на фалита. Тя се простира от древността до настоящето.”

„Накратко: Първо държавата съсипва семействата и икономиката, а след това тя съсипва и себе си.“

Източник: https://medienredaktion.wordpress.com/2014/10/12/der-politische-zeitgeist-der-familienzerstorung/

Превод за „НАЦИОНАЛНА ГРУПА – РОДИТЕЛИ ОБЕДИНЕНИ ЗА ДЕЦАТА”

Още новини на: http://daspasimdecatanabulgaria.org/%d0%b1%d0%bb%d0%be%d0%b3/

Youtube канал: https://www.youtube.com/channel/UCKOVTk1mhRTh3oyw5qz9Gow…

Проект на „НАЦИОНАЛНА ГРУПА – РОДИТЕЛИ ОБЕДИНЕНИ ЗА ДЕЦАТА”

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s